Сдружение „Болкан Асист”, с подкрепата на неформалната мрежа Форум гражданско участие и други неправителствени организации от цялата страна, стартира Национална гражданска инициатива за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Законът бе приет на 29 май 2009 г. в последните дни на 40-тото Народно събрание и се основава на проект на сдружение „Болкан Асист”, но със съществени промени, ограничаващи правото на гражданите реално влияят върху процесите на вземане на решения на национално и местно ниво.
Националната гражданска инициатива е нова форма за пряко гражданско участие, която е регламентирана със същия закон и която дава възможност на гражданите да правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
Предложенията на инициативата са следните:

1. Да бъде променено изискването за кворум за действителност на националните и местни референдуми

2. Да бъде намален изискуемият брой подписи, необходими за насрочване на Национален референдум по инициатива на гражданите.
Подписите в подкрепа на Инициативата ще се събират до края на месец май 2010 г., след което ще бъдат внесени в Народното събрание.

Ако желаете да подкрепите предложенията за законодателни промени, можете да попълните бланката  или да се свържете с инициаторите.


Сдружение „Болкан Асист”

РЕГИОНАЛНИ КООРДИНАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ

Предлаганата национална гражданска инициатива за изменение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (Обн. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г.) има за цел да направи работещи новите институти на народната инициатива за произвеждане на национални и местни референдуми чрез намаляване на изискването за кворум за действителност при тяхното провеждане, както и чрез намаляване на изискуемия брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум.

1. Кворумът за действителност на национални и местни референдуми се намалява на 20 %
Предвиденият в действащия закон кворум за действителност на националните и местните референдуми, по обща оценка на експерти и граждански организации, се очертава като твърде високо изискване, което блокира процеса на иницииране и провеждане на валидни референдуми. По този начин, въведеното изискване за кворум се отклонява от принципните положения на първоначалния Законопроект за прякото участие на гражданите в управлението (гласуван с мнозинство на първо четене в Народното събрание през 2008 г.), който не предвиждаше кворум за действителност. Основната цел на закона е да стимулира прякото участие на гражданите в упражняването на държавната и местната власт, а не да издига бариери срещу това участие. Ето защо, намаляването на изискването за кворум отговаря в по-пълна степен на принципите, целите и принципите на закона, както и на неговите инициатори и вносители. За да се гарантира минимална легитимност на резултата на проведен референдум по важен обществен въпрос, оправдано е въвеждането на кворум за действителност от 20 %, който не би имал възпиращо въздействие на активността на гласоподавателите, защото относително лесно ще бъде преодоляван. Предложението за намаляване на кворума съответства и на препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа, систематизирани в приетия Кодекс на добрите практики за референдуми (Европейска комисия за демокрация чрез право/Венецианска комисия, Страсбург, Март 2007).

2. Намаляване на изискуемия брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум
Едно от основните достижения на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е въвеждането на института на народната инициатива за произвеждането на национален референдум. Смисълът на народната инициатива (чл. 10, ал. 1, т. 5) е да предостави реална възможност за пряко участие на гражданите в упражняването на държавната власт, съобразно изискванията на конституционния принцип на народния суверенитет. По обща оценка на експерти и граждански организации, участвали в разработването на закона, както и при сравняване с добрите практики от други европейски страни, се налага общия извод, че тези изисквания са необосновано завишени. Така на практика, разпоредбите за народната инициатива за произвеждането на национален референдум остават една правна фикция, доколкото изискуемия брой подписи е твърде висок за българския политически и социален контекст и спрямо броя на гражданите, имащи право на глас. За да може законът да отговори на първоначално заложените цели и на обществените очаквания за пряко участие на гражданите във вземането на важни за страната решения, за да могат гражданите реално да инициират референдуми, законът следва да бъде променен в следните посоки:
- Намаляване на изискуемия брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум от 200 000 на 150 000 (чл. 10, ал. 1, т. 5);
- Намаляване на изискуемия брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум, обвързващ Народното събрание да вземе решение за произвеждането му - от 500 000 на 300 000 (чл. 10, ал. 2).

Приемането от Народното събрание на предложението за намаляване на изискването за кворум за действителност на национални и местни референдуми и на изискуемия брой подписи за народна инициатива за национален референдум ще подобри значително правната уредба на пряката демокрация и ще гарантира реални възможности за пряко участие на гражданите в управлението на страната в съответствие с конституционния принцип на народния суверенитет и на принципите и целите на закона.
 
<